Основният компонент наепинефрин на прахе L(-)-епинефрин, известен също като адреналин, чието химично наименование е 1-(3,4-дихидроксифенил)-2-метиламиноетанол. Той принадлежи към класа на катехоламиновите съединения, които са близки роднини на важни невротрансмитери и хормони като епинефрин и норепинефрин. Молекулната му формула е C9H13NO3 и молекулното му тегло е 183,21 g/mol. Епинефринът съдържа два хирални центъра, така че има четири възможни енантиомера. Сред тях d-епинефринът и l-епинефринът са две от най-често срещаните. Това е хормон, секретиран от надбъбречната медула. Това е невротрансмитер, който насърчава енергийния метаболизъм, сърдечния ритъм и белодробната функция, и хормон, който насърчава реакцията на стрес.
Връзката към епинефриновия стример е както следва:
Епинефринът е хормон и невротрансмитер, както и лекарство. Следните функции на адреналина включват следните области:
1. Бронхиална астма и алергични реакции
Епинефринът разширява бронхите и облекчава симптомите на астма. Поради тази причина епинефринът често се използва за лечение на остри астматични пристъпи. В допълнение, епинефринът може също да играе роля при алергични реакции за борба с тежки алергични реакции.
2. Сърдечна реанимация:
В случай на сърдечен арест епинефринът може да се използва като лекарство за CPR. Епинефринът повишава сърдечната контрактилност и сърдечната честота, като по този начин увеличава обема на сърдечната кръв и насърчава сърдечната реанимация.
3. Повишено кръвно налягане:
Тъй като епинефринът свива кръвоносните съдове, като ги стеснява и повишава кръвното налягане, епинефринът може да се използва като лекарство в ситуации, когато трябва да се повиши кръвното налягане. Този начин на употреба е много ефективен при тежко болни и критични ситуации.
4. Намалете локалното кървене:
Като вазоконстриктор епинефринът може да се използва за намаляване на локализираното кървене. Например, ако някой кърви обилно, епинефринът може да намали кървенето чрез притискане на кръвоносните съдове, за да контролира необичайното кървене.
5. Облекчаване на болката:
При локална анестезия епинефринът може да се използва като адювантно лекарство за подобряване на будността и стесняване на кръвоносните съдове, като по този начин намалява болката и удължава продължителността на локалната анестезия.
6. По-ниско очно налягане:
Епинефринът може да свие тъканта на ириса, като по този начин намалява потока на течност в окото и понижава вътреочното налягане, следователно епинефринът може да се използва и като лекарство за лечение на катаракта (CATARACT).
7. Други употреби на адреналин:
В някои режими епинефринът се използва и за лечение на хипогликемия, неправилен сърдечен ритъм и ниско производство на епинефрин, наред с други.
Като важно биологично активно вещество, епинефринът има различни реакционни характеристики и основните му реактивни свойства включват химична реакция, редокс реакция и киселинно-алкална реакция. Следното ще представи основните му реакционни свойства едно по едно.
1. Химична реакция
Химическата реакция обикновено се отнася до три аспекта: принцип на химична реакция, кинетика на химична реакция и баланс на химична реакция. Епинефринът може да предизвика много различни реакции чрез химични промени. Основните характеристики са следните:
(1) Реакция на хидролиза:
Епинефринът ще претърпи реакция на хидролиза във вода, за да образува междинни продукти като адреналинова киселина (епинефринова киселина) и адреналин естер (епинефринов естер). Основният механизъм на тази реакция е, че хидроксилният водороден йон е относително стабилен и лесно се атакува от вода, за да стане хидроксилна група, като по този начин се разлага.
(2) Реакция на окисление:
Епинефринът може да претърпи окислителна реакция, образувайки химически вещества като азотен оксид и силно окисляващ водороден пероксид в окислителна среда.
Епинефринът често се използва като окислител на медта. В присъствието на медни йони може да възникне реакция на окисление, за да се получи меден оксид и едновременно с това да се отделят азотен оксид и водороден пероксид.
(3) Реакция на декарбоксилиране:
Епинефринът може да претърпи реакция на декарбоксилиране, която го разгражда на химикали като въглероден оксид и въглероден диоксид. Тази реакция има висока реактивност и селективност и може да се използва в много области като медицината и химическата промишленост.
2. Редокс реакции
Епинефринът е полихидрокси органично съединение, което може да бъде редуцирано от редокс агенти. Освен това окислително-редукционните реакции също са много често срещана реакция в човешкия метаболизъм. Основните характеристики са следните:
(1) Реакция на редукция на окислител:
Епинефринът може да действа като окислител за събуждане на редуциращи агенти и редуциране на редуциращи агенти като азотен оксид, сулфат и сулфид в окислители като сярна киселина и сулфатен естер.
(2) Реакция на окисляване на редуктора:
Епинефринът може да се окисли до адреналин чрез редуциращи агенти. Като редуциращ агент епинефринът може да се редуцира до относително стабилна редуцирана форма в човешкото тяло и да поддържа баланса на метаболизма на организма.
3. Киселинно-алкална реакция
Епинефринът също претърпява химични реакции в кисела и алкална среда, като най-очевидните са ацидолизата и алкалната хидролиза. Основните характеристики са следните:
(1) Реакция на киселинна хидролиза:
Епинефринът лесно се хидролизира в разтвор на силна киселина, за да се произведат хидроксиметил и адреналин, като същевременно се отделят водни молекули.
(2) Реакция на алкална хидролиза:
Епинефринът може да претърпи алкална хидролиза в алкална среда и да приготви натриев адреналин чрез алкална хидролиза.
В обобщение, епинефринът, като важна биологично активна субстанция, има сложни реакционни характеристики по отношение на химията, редокс и киселинно-базовите реакции. Тази характеристика на химическата реакция има много важно медицинско и биологично значение и може да се използва широко в човешката физиология, диагностика на заболявания, разработване на нови лекарства и други аспекти.
Разтворимост:
Разтворимостта на епинефрина е важно физическо свойство. Разтворимостта му зависи от химичната му структура и условията на околната среда като разтворител, температура и pH. При стайна температура разтворимостта на епинефрина е около {{0}}.5 mg/mL във вода, около 4-5 mg/mL в метанол, етанол и ацетон и изключително неразтворим в хлороформ и бензен . Разтворимостта на епинефрина варира в зависимост от pH. В кисела среда епинефринът се йонизира по-лесно до своята стабилна катионна форма (напр. при рН 2,0) и следователно неговата разтворимост се увеличава с намаляване на рН. В неутрална и леко алкална среда епинефринът не се йонизира лесно, така че неговата разтворимост се променя малко в този диапазон на рН. Информацията за епинефрин на прах от спектъра на ядрено-магнитен резонанс е следната:
стабилност:
Стабилността на епинефрин се влияе от много фактори. Например, епинефринът е склонен към окислителна реакция на светлина и въздух и неговата стабилност е лоша. За да подобри своята стабилност, епинефринът често добавя някои стабилизатори, като натриев сулфит, силициев диоксид и EDTA, за да удължи експлоатационния му живот. В допълнение, фактори като температура, pH стойност и тип разтворител също могат да повлияят на стабилността на епинефрина. Съхранението при ниска температура (2-8 градуса) и киселинни (pH 2-3) условия може да удължи стабилността на епинефрин.
В заключение, като важен хормон и невротрансмитер, физическите свойства на епинефрин са много важни за изучаване на неговата фармакологична активност и физиологична функция. Познаването на физичните свойства на епинефрина може да помогне при избора на подходящи разтворители, стабилизатори и условия на съхранение, за да се гарантира неговото качество и сила.