Въведение
Хлорпромазин хидрохлорид, обикновено известен като хлорпромазин, е фенотиазиново производно, което се използва широко в клиничната практика след въвеждането му през 50 -те години. Призната основно със своите антипсихотични свойства, хлорпромазин играе основна роля в управлението на различни психиатрични разстройства, по -специално шизофрения. Механизмът му на действие включва блокадата на допаминовите рецептори, по -специално D2 подтипа, както и взаимодействия с други невротрансмитерни системи като серотонин, ацетилхолин и норепинефрин. Въпреки ефикасността си, хлорпромазинът е свързан с редица странични ефекти и лекарствени взаимодействия, които налагат внимателно разглеждане в клиничната практика. Тази статия има за цел да предостави цялостен преглед на лекарствените взаимодействия, включващи хлорпромазин хидрохлорид, изследване на техните механизми, клинични последици и стратегии за управление.
Код на продукта: BM -2-5-123
Английско име: Хлорпромазин хидрохлорид
CAS NO.: 69-09-0
Молекулна формула: C17H20Cl2N2S
Молекулно тегло: 355.33
Einecs №: 200-701-3
MDL No.:MFCD00012654
HS код: 29173980
Analysis items: HPLC>99. 0%, LC-MS
Основен пазар: САЩ, Австралия, Бразилия, Япония, Германия, Индонезия, Великобритания, Нова Зеландия, Канада и т.н.
Производител: Bloom Tech Changzhou Factory
Технологична услуга: R&D Dept. -4
Ние предоставяме хлорпромазин хидрохлорид на прах CAS 69-09-0, моля, вижте следния уебсайт за подробни спецификации и информация за продукта.
Фармакологичен профил на хлорпромазин хидрохлорид
Хлорпромазин хидрохлориде орално активен, кръвно-мозъчен бариерен антипсихотичен агент. Той проявява широк спектър от фармакологични дейности, включително седация, антиеметични ефекти, антихистаминирани свойства и антихолинергични ефекти. Основната му терапевтична употреба е в управлението на шизофрения и други психотични разстройства, където помага да се облекчат симптоми като халюцинации, заблуди и възбуда. Хлорпромазин също открива приложение при лечението на гадене и повръщане, особено в следоперативна и химиотерапия, предизвикана от химиотерапия.
Фармакокинетиката на лекарството се характеризира с добра орална бионаличност, като пиковите плазмени концентрации обикновено достигат в рамките на 2-4 часа след перорално приложение. Той претърпява обширен чернодробен метаболизъм, предимно чрез окисляване и глюкуронизация и се отделя главно в урината. Елиминиращият полуживот на хлорпромазин варира от 16 до 30 часа, което налага внимателни корекции на дозирането, за да се избегне натрупването и потенциалната токсичност.
Механизми на лекарствени взаимодействия
Лекарствените взаимодействия, включващи хлорпромазин, могат да възникнат чрез различни механизми, включително фармакокинетични и фармакодинамични взаимодействия. Фармакокинетичните взаимодействия включват промени в абсорбцията, разпределението, метаболизма или екскрецията на хлорпромазин или лекарството, администрирано. Фармакодинамичните взаимодействия, от друга страна, са резултат от комбинираните ефекти на хлорпромазин и друго лекарство върху същите или свързани физиологични системи.
|
|
|
Фармакокинетични взаимодействия
Абсорбция
Хлорпромазинът е добре опозорен от стомашно-чревния тракт. Определени лекарства обаче могат да повлияят на неговата абсорбция. Например, антиацидите, съдържащи алуминий или магнезиев хидроксид, могат да образуват комплекси с хлорпромазин, намалявайки неговата бионаличност. Това взаимодействие може да бъде сведено до минимум чрез прилагане на хлорпромазин най -малко 1 час преди или 2 часа след антиациди.
Разпределение
Хлорпромазинът е силно свързан с протеини, предимно за албумин и алфа -1- киселинен гликопротеин. Лекарствата, които се конкурират за тези места за свързване, като варфарин и фенитоин, могат да увеличат свободната фракция на хлорпромазин, което води до засилени фармакологични ефекти и потенциална токсичност. Обратно, лекарствата, които изместват хлорпромазин от местата, свързващи протеини, могат да намалят нейната ефикасност.
Метаболизъм
Хлорпромазинът се метаболизира предимно от ензимната система на цитохром Р450 (CYP), по -специално CYP1A2, CYP2D6 и CYP3A4. Лекарствата, които инхибират или индуцират тези ензими, могат значително да повлияят на метаболизма на хлорпромазин. Например, флувоксаминът, мощен инхибитор на CYP1A2, може да повиши нивата на хлорпромазин, което води до повишена седация и други странични ефекти. Обратно, индукторите на CYP като Rifampin могат да ускорят метаболизма на хлорпромазин, намалявайки нейната ефикасност.
Екскреция
Хлорпромазинът се екскретира главно в урината, с малка фракция, отделена в жлъчката. Лекарствата, които засягат бъбречната функция, като диуретици и нестероидни противовъзпалителни лекарства (НСПВС), могат да променят елиминирането на хлорпромазин. Освен това, лекарствата, които се конкурират за бъбречна тубуларна секреция, като Probenecid, могат да повишат нивата на хлорпромазин, като намалят бъбречния му клирънс.
Фармакодинамични взаимодействия
Седативните и антихолинергични ефекти на хлорпромазин могат да бъдат потенцирани от други депресанти на ЦНС, като алкохол, барбитурати и бензодиазепини. Тази комбинация може да доведе до прекомерна седация, респираторна депресия и нарушена когнитивна функция. Пациентите трябва да бъдат посъветвани да избягват алкохол и други успокоителни, докато приемат хлорпромазин.
Хлорпромазинът може да причини ортостатична хипотония, спад на кръвното налягане при стоене, поради неговите алфа-адренергични блокиращи свойства. Този ефект може да се засили чрез едновременна употреба на антихипертензивни лекарства, особено тези с подобни механизми на действие, като алфа-блокери и блокери на калциеви канали. Може да се наложи внимателно наблюдение на кръвното налягане и корекциите на дозата.
Хлорпромазинът проявява антихолинергични ефекти, които могат да бъдат адитивни, когато се комбинират с други антихолинергични лекарства, като атропин, бензтропин и трициклични антидепресанти. Тази комбинация може да доведе до тежки антихолинергични странични ефекти, включително сухота в устата, запек, задържане на урина и объркване. Пациентите трябва да бъдат оценени за антихолинергични странични ефекти и могат да се вземат предвид корекциите на дозата или алтернативните лекарства.
Комбинацията от хлорпромазин и маоа може да доведе до тежки хипертонични кризи поради инхибирането на моноаминовата оксидаза, което води до повишени нива на катехоламини. Това взаимодействие е противопоказано и пациентите трябва да бъдат внимателно прегледани за предишна или едновременна употреба на MAOI, преди да започне терапията с хлорпромазин.
Хлорпромазинът може да засили невротоксичните ефекти на литий, увеличавайки риска от литий токсичност. Симптомите на литий токсичност включват тремор, атаксия, объркване и припадъци. Пациентите, приемащи и двете лекарства, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци на токсичност и може да се наложи да се коригират литиевите дози.
6. Епинефрин
Хлорпромазинът може да обърне ефектите на пресока на епинефрин, което го прави неефективен при лечение на анафилактични реакции. Това взаимодействие се дължи на алфа-адренергичните блокиращи свойства на хлорпромазин. Пациентите с анамнеза за анафилаксия трябва да бъдат посъветвани да носят автоинжектор на епинефрин и незабавно да потърсят медицинска помощ, ако се появят симптоми.
|
|
|
Клинични последици и стратегии за управление
Клиничните последици от лекарствените взаимодействия на хлорпромазин са разнообразни и могат да варират от леки странични ефекти до животозастрашаващи усложнения. Следователно е от съществено значение доставчиците на здравни услуги да са запознати с тези взаимодействия и да предприемат подходящи мерки за предотвратяване или управление на тях.
Образование на пациентите: Пациентите трябва да бъдат образовани за потенциалните лекарствени взаимодействия, включващи хлорпромазин, и да съветват да информират своите доставчици на здравни грижи за всички лекарства, добавки и билкови продукти, които приемат. Това включва лекарства без рецепта и вещества за отдих.
Преглед на лекарствата: Трябва да се проведе задълбочен преглед на лекарствата преди започване на терапия с хлорпромазин за идентифициране на потенциални взаимодействия. Този преглед трябва да включва лекарства, отпускани по лекарско предписание, лекарства без рецепта и всякакви други вещества, които пациентът може да използва.
Корекции на дозата: В някои случаи може да е необходимо корекция на дозата, за да се сведе до минимум риска от лекарствени взаимодействия. Например, намаляването на дозата на хлорпромазин или съвместно администрираното лекарство или коригирането на времето на приложение, може да помогне за смекчаване на взаимодействието.
Мониторинг: Пациентите, приемащи хлорпромазин, трябва да бъдат внимателно наблюдавани за признаци и симптоми на лекарствени взаимодействия. Това включва редовни проверки на кръвното налягане, оценка на нивата на седация и мониторинг за антихолинергични странични ефекти.
Алтернативни терапии: В някои случаи могат да се считат за алтернативни терапии, за да се избегнат потенциални лекарствени взаимодействия. Например, може да е подходящо използване на различно антипсихотично лекарство или алтернативно антиеметично средство.
Междупрофесионално сътрудничество: Ефективната комуникация и сътрудничество между доставчиците на здравни грижи, включително лекари, фармацевти и медицински сестри, са от съществено значение за управлението на лекарствените взаимодействия, включващи хлорпромазин. Това сътрудничество може да помогне да се гарантира, че пациентите получават безопасно и ефективно лечение.
Специални популации
Някои популации могат да бъдат изложени на повишен риск от лекарствени взаимодействия, включващи хлорпромазин. Те включват възрастни хора, пациенти с чернодробно или бъбречно увреждане и тези, които приемат множество лекарства.
Възрастни пациенти
Възрастните пациенти са по -податливи на седативните и антихолинергичните ефекти на хлорпромазин. Те също могат да приемат множество лекарства, увеличавайки риска от лекарствени взаимодействия. Корекциите на дозата и внимателното наблюдение са особено важни при това население.
С чернодробно или бъбречно увреждане
Пациентите с чернодробно или бъбречно увреждане може да са променили метаболизма и екскрецията на хлорпромазин, което води до повишени нива на лекарства и потенциална токсичност. Може да се наложи корекции на дозата въз основа на чернодробната или бъбречната функция.
Приемане на множество лекарства
Пациентите, приемащи множество лекарства, са изложени на повишен риск от лекарствени взаимодействия поради сложността на техните лекарствени схеми. Дълбокият преглед на лекарствата и внимателното наблюдение са от съществено значение за тази популация.
Заключение
Хлорпромазин хидрохлоридът е универсално лекарство с широк спектър от терапевтични приложения. Използването му обаче е свързано с множество лекарствени взаимодействия, които могат да имат значителни клинични последици. Разбирането на механизмите, клиничните последици и стратегиите за управление на тези взаимодействия е от решаващо значение за осигуряване на безопасно и ефективно лечение. Доставчиците на здравни грижи трябва да бъдат бдителни при идентифицирането на потенциални лекарствени взаимодействия, провеждане на задълбочени лекарствени прегледи и наблюдение на пациентите отблизо за признаци и симптоми на взаимодействия. По този начин те могат да оптимизират резултатите от пациента и да сведат до минимум риска от нежелани събития, свързани с терапията с хлорпромазин.
Бъдещи посоки
Тъй като разбирането на фармакологията и лекарствените взаимодействия на хлорпромазин продължава да се развива, няколко области налагат по -нататъшно разследване. Първо, трябва да се проучи въздействието на генетичните полиморфизми върху метаболизма на хлорпромазин и лекарствените взаимодействия. Някои генетични варианти в CYP ензимите, например, могат да повлияят на метаболизма и реакцията на хлорпромазин, което води до индивидуализирани стратегии за дозиране.
Второ, ролята на хлорпромазин в комбинираната терапия за психиатрични разстройства трябва да бъде допълнително проучена. Докато хлорпромазинът често се използва като монотерапия, употребата му в комбинация с други антипсихотици или стабилизатори на настроението може да предложи допълнителни терапевтични ползи. Въпреки това, потенциалът за лекарствени взаимодействия в тези комбинации трябва да бъде внимателно оценен.
И накрая, разработването на нови формулировки или системи за доставяне на хлорпромазин може да помогне за смекчаване на някои от неговите странични ефекти и лекарствени взаимодействия. Например, трансдермалните пластири или инжекционните инжекционни действия могат да осигурят по-стабилни нива на лекарства и да намалят необходимостта от чести дози, потенциално подобряване на придържането на пациента и намаляване на риска от взаимодействия с други лекарства.
В заключение, хлорпромазинът хидрохлорид остава важен терапевтичен вариант при управлението на различни психиатрични разстройства. Използването му обаче изисква внимателно разглеждане на потенциалните лекарствени взаимодействия и цялостен подход към грижата за пациентите. Като бъдат информирани за най -новите научни и клинични насоки, доставчиците на здравни услуги могат да оптимизират използването на хлорпромазин и да подобрят резултатите от пациента.